26 jun 2022, 14:01

Компас за незримото 

  Poesía
267 1 5

И колкото да пиша, все е малко,

това е като път към хоризонта.

Понякога се чувствам толкоз жалко,

а друг път съм пред непозната порта.

 

Но тя е всъщност порта към душата,

отворена широко за пред всички.

Затуй често намирам си отплата –

злорадството на чуждите душички.

 

Е, няма да роптая, заслужавам,

щом имам дързостта, така на глас,

терзанията си да изразявам.

Това е за незримото компас!

© Данаил Таков Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • И аз ползвам този компас Много е лесно да дърдориш зад гърба и пред слепите да показваш такава "смелост", но да кажеш какво наистина мислиш там, където могат да ти отвърнат, на много малко хора им стиска.
  • Хубаво!
  • "И колкото да пиша, все е малко,
    това е като път към хоризонта."
    Хареса ми много.
  • Пътят на душата е незрим, но винаги води в правилната посока! Имаш много точен и верен компас, Дани! Поздрав, за хубавия стих!
  • Бъди си такъв, какъвто си. То винаги ще има по някой злорадник. Няма начин да се харесаш на всички!
Propuestas
: ??:??