16 mar 2024, 17:39  

Kомуто трябвам – там да ме намира 

  Poesía » Otra
564 2 4

Таа, значи, ето вече време е дошло!
Достатъчно седях сама и в мрака!
Метлата стягам с реактивното витло,
два-три парцала, аз и котарака,

 

поемаме където вятър отнесе,
на лудостта ни светлите копнежи!
Страхувам ли се? – питаш. Знаеш, че не се.
А, че ме няма, кой ще забележи?

 

И там ме чака тази, същата луна,
след мен – вълчицата покорно тича...
Каквото без метла не ще да променя,
то с нея мога. А и ми прилича.

 

Изчаках си ума – съвсем ме изнури,
ши бяло знаме. Спретна сто турнира...
Между звездите ще заспивам призори,
комуто трябвам – там да ме намира.

 

https://youtu.be/K6YGs3Jrd8E?si=gPgZudOYRDwzoNGr

© Надежда Ангелова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??