Във зелени поля често тичам
аз под облаци, заедно с конете,
устремено пришпорвам ги с бича,
смушкващ здраво ребра с коленете.
През градини минавам метежно,
виждам пилета, джинки и патици,
вдъхновен, аз поканих надеждата,
но ти изгони я с бълви от крясъци.
Така изкачвах безкрайно аз стълбите,
заедно с мен запръхтял бе и конят,
толкоз болен, с копита изкъртени,
нима искаш и него да прогониш?