КОНКУРСА МИ ЗА ДОКТОР
Бях в Пловдив.Месеца не помня.
Навярно беше в пролетта.
Печеше слънцето бездомно.
Аз цял ден сядях да чета!
Гостувах на един роднина,
в хотел не бих си позволил!
И там събирах ум и сила
и от света ни бях се скрил...
След четенето обикалях,
града бе в моя интерс.
Момичета случайни свалях,
макар да не се смятах спец!
В Кючук Париж бях на квартира,
там беше моя братовчед.
В кварталната градинка спирах,
да си отдъхна след обяд.
Така се готвех за конкурса.
Аз бях отличник на класа .
Четях, а и запомнях бързо,
нещата водех за носа!
Аз темите отхвърлях бавно,
четях със молив във ръка.
След туй повтарях всичко, байно,
и ученето бе това!
А изпита бе в три предмета,
по български и за Павлов.
И химия от"три"морета
и трудности от тоя род!
Аз химията преповторих,
реакциите и разбрах,
и с "бито" аз също сторих,
със българския се разбрах!
Във себе се аз бях уверен,
защото винаги четях.
Не бях на улица намерен,
затуй и лесничко успях...
Макар, че в мен адреналина
да ми пълзеше по гърба,
да се опитва да ме срине,
нотвих беше моята тръба!
Подготвих се аз общо взето
и чаках да се изявя!
И както при мен бе прието
при първите да се вредя!
Бях взел кетапа от .Ф.О-то,
макар и трудно, но успях!
И със бележката приета,
и аз в живота завървях!
Аз бях отличник във конкурса
и в първите места се спрх.
Записаха ме във мед. курса
и тъй в живота завървях!
© Христо Славов Todos los derechos reservados