Конникът без глава
В адска пустиня на черен кон - без име,
яздя - без цел и посока,
през ада - конят ми ще мине,
че страшно обича живота.
А Бащата, Синът и Духът
унило - зад мен крачат
и уж ми пазят гърба,
но само коня ми плашат.
Над пустинята адска - слънце пече,
шестстотин шестдесет и шест градуса,
потта ми обилно тече, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse