В очите ти, дяволски пламъци, адски ме горят.
Мечтите ми, пясъчни замъци, вълните пак градят.
Ръцете ми, към тебе протегнати, отново те зоват.
Устните ми, твоите забравили, в нежност се топят.
В страст изгарят телата ни и отново стигаме до кръстопът.
Пак се пресичат съдбите ни и ако това не е знак,
то нека се мъчат душите ни и дано да се срещнем пак.
© Ирена Петрова Todos los derechos reservados