Копнеж

9 ago 2012, 15:23

Poesía » De amor

627 0 2

Като перце,

изтръгнато от ангелски крила,

летя и следвам

своята съдба.

Ти като гръцки бог

се появи пред мене

и съществото ти изпълни

цялата Вселена.

Аз помня всичко.

А помниш ли ме ти?

Завръщаш ли се пак

към нашите мечти?

Прегръщам те,

целувам те насън -

събуждам се,

очаквам да те видя пак навън.

Усещам те,

докосвам те със мисли,

като криле на гълъб бял,

тъй чисти.

Озъртам се

и чувствам те край мен.

Очаквам

чудо да се случи

някой ден.

Вили Димитрова

Из стихосбирката "В лабиринта на живота"

ISBN:978-954-897-104-1

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

kasandrabg1 (Вили Димитрова)

2012-08-21T17:31:07+03:00

Понякога наистина стават чудеса...Знае ли се?!
Kataneca (Русин Катански)

2012-08-21T11:54:00+03:00

Копнежът е по-силен и от мечтата, и от бляна. Очаквай чудото!