30 ago 2007, 22:56

КОПНЕЖ 

  Poesía
978 0 3
От слънчевата ти усмивка сладка окрилен,
от парещи искри в очите ти посипан,
разтапям устните ти медени пленен
от аромата ти във кукувича пролет тиха.
Най-топлите очи във този поднебесен рай,
бездънна пропаст към блаженство сладостно,
в погледа ми закачливо все дълбаят
с обещание за милиони мигове безпаметни.
Колко много искам да съм с теб, да галя
косите ти, на слънцето попили златото,
да целувам гладно устни, да повтарям,
че обичам те безкрай и че жадувам тялото... ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стефан Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??