atenderpuff (Стефан)
6 27
30 ago 2007, 22:56

КОПНЕЖ 

  Poesía
869 0 3
 
От слънчевата ти усмивка сладка окрилен,
от парещи искри в очите ти посипан,
разтапям устните ти медени пленен
от аромата ти във кукувича пролет тиха.

Най-топлите очи във този поднебесен рай,
бездънна пропаст към блаженство сладостно,
в погледа ми закачливо все дълбаят
с обещание за милиони мигове безпаметни.

Колко много искам да съм с теб, да галя
косите ти, на слънцето попили златото,
да целувам гладно устни, да повтарям,
че обичам те безкрай и че жадувам тялото...

В цветята по поляните звезди надничат -
от рая и небето тук за нас посипани,
а птичките косите златни с песни кичат,
в любовния си нежен зов улисани.

Обичам те безкрай и всяка наша среща
мечтан е празник шеметен на сетивата!
Не се наситих на меда във устните горещи,
разтворих всяка моя клетка в очите ти на синевата.

© Стефан Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??