Копнеж за бъдеще

26 jun 2013, 20:13

Poesía » Otra

431 0 2

Копнеж за бъдеще

В тази простенала тишина,

в която светът не може да нахлуе.

В която пропукват се илюзии.

И изтича пясъкът на времето.

Там търси се опрощение след разпятие.

Там пулсират настръхнали усещания,

които носим в сърцето

и в длани ги събираме

като грапави истини.

Знам - ще настъпи мигът, в който

тишината ще се взриви в сто слънца.

Оцелели... Живи...

Ще се изправяме силни и гневни

и ще запее светлина, много светлина...

Копнеж за бъдеще... Път.

Нашето предопределение и нашата съдба.

Ванко Николов (Starkmaster)

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.