От раждането на света тя копнее
да прегърне любовта, вселената безбрежна,
с отронени венчета лотосът не тлее,
с божествен глас в съня и арфа пее!
Душата - струна нежна,
побрала цялата космична одисея,
разстила дихание и сътворява епопея.
"Смъртта дарява я с нов живот,
премахва прагът на необятността,
предава светлина от мистичният кивот
и с отворени обятия тя прегръща невинността.
Мечът на съдбата посреща я в нощта ...