6 ago 2020, 5:01

Копнежи 

  Poesía » Filosófica
792 0 0
Водата днес е бурна разълнувана,
гранитни тежки брегове руши.
А дълго бе измамното сънуване,
лъжите за измислен мечти.
Как жега капчиците изпаряваше,
с отровата на тежката си мараня.
И парата във въздуха отплуваше,
като мираж в пустинната страна.
Заблуда дълга задушаваща,
че все не си отивала нощта.
Пробуда в миг за мрака ужсяваща,
разпръсна го внезапната зора. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Петър Петров Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??