4 sept 2010, 23:30

Копнежна 

  Poesía
957 0 5
Прогони залеза, за да изгрей...
и сплете във косите си звезди.
По тялото ù лепнеше парфюм -
повяла есен в летни дни.
Луната на лицето ù мълчи,
разтеглена в сияеща усмивка.
Но в мислите ù тихичко боли,
рефрен любовен тъжно тананика.
Зениците ù в спомен натежал
чернеят глухо в тишината.
Наметнала от син жоржет воал,
Нощта копнежна затанцува в мрака. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Искра Радева Николова Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??