19 feb 2011, 0:02

Копнежно 

  Poesía
818 0 8
Самотен вятър свири в клоните
с надежда - музиката да плени луната.
Денят изгаря в неродени спомени.
Сърцето ми е грях на красотата…
Със думи не успях да те орисам,
безчувствен беше за горчиви истини…
Да бъда лицемерна с теб – не искам.
А толкова копнежно ти се вричах…
Не ти спестих горчилката на времето
и фалша не прикривах със лъжа.
Във мислите си те рисувах нежно,
в олтар превърнах моята душа… ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Йорданка Господинова Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??