Копнежно...
Ще се науча да кървя и да не викам -
сред хиляди души във самота,
ала до смърт ще те обичам
и ще цъфтя дори през есента...
Пред мене легна дългата постеля
на времето, помитащо реки,
как лутах се, докато те намеря
облечен в блясък от звезди...
Във мен пося любов, надежда -
покълнали за утрешния ден,
а в сенки на мечти изглеждаш ...