Копнежно 4
Ужасно късно е - звездите се стопяват,
но устните ми, с твоите споени,
не спират тихо обич да чертаят
и да я пият запленени...
Под нас земята нежно тръпне,
докосва парещите ни сърца,
безумен вятър кротко глъхне
под нотите на любовта...
Прегръдката ти е спокойствие, забрава,
а моята е всеотдайност и мечта,
ръцете ни са лъкове жарава ...