Природата - копнежно нежен цвят,
а ти си пламък, пламнал в моя свят!
Тя - мила и любезна женственост,
ти - мъжка дума и божественост!
Природата - копнежния боязън,
а ти си леден камък разтопяван.
Тя - пътят чисто съзерцаван,
ти - къс хартия, от мен повяван.
И аз и ти - копнежно неразцъфнали,
дали вечнозелени сме се пръснали...
Събудени сме - пъпки неразпукнати
и оживени росни пръски рукнати...