Облякох пижамата с цвят резеда –
прозрачно жарсе от коприна, с дантели.
Дали си я спомняш?... Отвръщаш ми: „Да.”
Признавам си – пазех я само за тебе!
О, толкова лесно се свличаше тя,
щом плъзнеше пръсти немирни под нея,
рисувайки с устни пламтящи цветя
по голото тяло на своята фея…
Препускаше див… Ту ездач, ту жребец...
В плътта ми проникваше – вино и дрога!...
Катерехме стръмното звездно небе
под сребърен прах от луна виторога… ...