Корени...

3 feb 2014, 8:14 2014-02-03T08:17:24+02:00

Poesía » Filosófica

511 0 3

Корени...

(триптих)

И тръгнаха си: майка ми, баща ми

за място Злачно, както казват, горе,

оставиха неща неизживяни,

но аз разбрах: какво това е Корен...

Усетих, че олеквам и макар че

е гравитацията вкопчена във мене

аз, също като парашутче на глухарче,

със вятъра прегърнах се в летене...

Влечеше ме играта му, в която

се хвърляше хазартно и небрежно,

но проумях внезапно, че Земята

при корените ще ме върне... Неизбежно!...

... И сам разбрах, че нашето безсмъртие

във корените е заложено от Сътворението,

а в Пътят, който извървяха вече Първите,

след тях ще тръгнат следващите поколения!...

Там нейде, сама в суматохата

на младостта ни неистова,

се представя пред Бога епохата

на живота ни, обезсмислена,

но вместо последно причастие:

опрощаващо и пречиствощо,

душите ни шепнат „Анатема”

и тръгват сами към Чистилището!...

Понеже хората сме много земни

и строго Времето да бъдем е отсечено,

не проумяваме законите вселенни

и трудно осъзнаваме самата Вечност.

И ето, Разумът ни, горд и непокорен

не може тленността си да признае,

и при звездите търси своя Корен,

че все отказва да повярва в Края!...

Коста Качев

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.