2 ene 2014, 12:31

Корени 

  Poesía » Filosófica
722 0 11
Усещам си душата като вятър,
като вихър, вилнеещ в необят,
порив, развяващ грива златна
в шеметен вихрогонен бяг ...
... като шепот, ехо, стон и зов
пронизващ този небосвод,
с тръбите йерихонски тътен нов
за канонизиран, неизживян живот ...
... като тих ромон на поточе,
сляло се със падналия сняг,
звънливо в тези бели нощи,
докато фортуна го завихри пак ... ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Василев Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??