3 abr 2007, 10:15

КОРЕНИ 

  Poesía
640 1 18

КОРЕНИ

 

 

След хиляди предателства, засади,

все още ми мирише на липи…

Ти вярваш ли, че вчера бяхме млади?

Като във филм животът се стопи…

 

И във браздите, плъзнали в дланта ти -

през минали и бъдни теглила,

пресечни точки – като от разпятия,

чертаят образ, в който си била.

 

Децата наши вече са големи –

разумни и мечтаещи деца.

Каквото може, разумът ще вземе

от топлото във техните сърца…

 

Дали ще дойде ден, за да усетят

цената на родителската съвест

и жертвите ни в този мимолетен

живот, във който тежко се препъваме?…

 

Ний просто изпълняваме дълга си –

съдбовно зрели под огрели истини.

И дните ни остават все по-къси

пред зимата на сетното ни искане.

 

Но страст прелива сили в наште корени –

последната, която ни остава.

Там сплитаме душите си отворени -

в спасена обич и във късна слава…

 

 

Ванилин Гавраилов

 

 

 

© Ванилин Гавраилов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??