7 sept 2014, 8:35

Корени 

  Poesía
689 1 13

Корени –

притеглят

и издигат

едновременно,

устои са,

за да растеш

изправен.

Две

възлести

ръце,

с цвят

на пшеница

и небе…

© Росица Танчева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Толкова ме радват отзивите ви тук! Благодаря!
  • Mммм..., много мъжко ...!!!
  • Чудесен стих, Роси!
    Много ми харесаха тия корени, тези две ръце...
    И красиво изразено, и мъдро. колкото и банално да звучи вече тази дума... но тук наистина си е на мястото.
    БРАВО!
    Напоследък пишеш все едни такива, от които настръхвам... радвам ти се от сърце!!!
    И ти благодаря!!!
  • Прекрасна творба!
  • въздействаща миниатюра...моите почитания Роси !
  • Много изчистено, красиво поднесена истина!
  • Хареса ми! Кратко, ясно, убедително и въздействащо!
    Това е предостатъчно.
  • Кратката форма на стихотворението го прави по интересно, а корените - това е нашето начало, без което не биме били тук - кара те да се замислиш и поразсъждаваш над него. Мъдро е - браво, Роси!
    Сърдечен поздрав!
  • В стихът ти ме накара да си задам въпроса: Какво е дърво без корен, какво е човек без род и Родина...
    Благодаря ти,Еiа!
  • Чудесно!
  • За да не сбъркаме посоката
    на корените да държим...
  • Кратко и смислено!
    Много ми хареса!
  • Прекрасно, Роси!

    "Две
    възлести
    ръце,
    с цвят
    на пшеница
    и небе…"
Propuestas
: ??:??