Barona38 (Ивайло Терзийски)
348 6640
11 abr 2009, 1:09

Корида 

  Poesía » De amor
1833 0 21

                                            Корида

 

 

                                                           "Остави тази болка на мен..."


               Този кратък Живот заприлича досущ на корида –

даже лунният рог връх заостри внезапно срещу ми,

за да може, когато прехапя език от обида,

да изкорми душата ми, пълна с неказани думи.

 

Ти отдавна прозря: в мен не спи прероден чудотворец:

само кули от думи строих, а не смогнах за къща.

Ако Господ рече, друг ще мине под твоя прозорец,

който мойта душа е готов... и ранена... да тръшне.

 

Ще те води ли някой идалго по кръчми и гари,

или в замъци мрачни ще вграждате сенки до късно?!

Не, не гледай назад. Слънчогледите суша попари.

            (И Ван Гог би захвърлил платна...

                                                                 ако утре възкръсне).

 

Той ще гледа през теб и ще реши косите ти с пръсти,

и гласът му, подобно рапира, нахално ще звънка,

а из двора ни сънен, тук, мама до гроб ще се кръсти,

ще прелива сълзи на цветята от косъм по-тънки?!...

 

Ще засеете с него из замъка две-три момчета,

дето саби ще гълтат, ще яздят коне и девици.

Не, не искай от тях да издишват бездомни куплети

и да шият крилата на всички простреляни птици.

 

Остави тази болка на друг! Пък макар и все още

вместо къдри на щерки, да сплитам сто въжени рими,

по които ти идваш и стъпваш задъхано нощем

да ми връщаш деня, моя изгрев, и шепот, и име.

 

Аз не вярвам във тази любов, тъй летлива, далечна,

като бисер, презрял във окото на пукната мида,

който бляска и мами на плиткото кораби речни

и с подводни скали им устройва жестока корида...

 

 

 

 

 

 

 

 

 

© Ивайло Терзийски Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??