30 nov 2020, 8:08

Коронация 

  Poesía » Otra
373 2 4

След дълги години на дълга борба,

след проба и грешка, след мир и война.

След падане, ставане, слънце и дъжд,

ето ме, жив съм, пораснал и мъж.

 

И гордо пристъпвам към тронната зала,

където ме чака от смях засияла

тълпата от моите сто врагове

понесла корона от старо биде.

 

Тържествено сядам на стола от слама,

подават ми четка и кряскат:"Осанна!".

С пепел ме ръсят, помазват ме с вар,

гримаси разтварят, прогласят ме:"Цар!"

 

Така ми е болно и толкоз студено,

нали им простих или :"Пито - платено!".

Не исках корона - в дар я получих,

не случих на хора, не случих!

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

© Хари Спасов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря, Майсторе, Георги, Румяна!
  • Ти, тези за човеци, не брой ги
    седни най- спокойно
    на стола от слама
    по-мек и удобен е,
    той от кресло.
    Лакеи, позьори ще има
    до край на света,
    но паднат ли те
    не ще, като тебе
    да могат да станат....
    Носи си гордо короната
    Честност!
  • Ех, тежко ми стана след прочита.
    Пожелавам на лирическия да вдигне глава и да продължи напред.
    Поздравявам те.
  • Пито-платено, ама понякога има доплащане.
    Тежка е "царската" корона. Тежи като ,,ордените,, в Дебеляновото стихотворение "Орден". Често забавлението на едни е за сметка на други.
Propuestas
: ??:??