Кошмар
Кошмар отново разкъсва съня ми,
твоята сянка пак гони духа ми.
От сърцето ми къса парчета огромни,
спомени носи от бездни дълбоки.
Мечтите възвръща от плам изгорели,
показва очите от плач уморени.
Сълзите са станали кубчета лед,
отново захвърлена е обичта като смет.
Листа във съня ми капят безспирно,
сърцето ми спира от скръб уморено.
Очите отварят се стреснати в мрака,
разбирам, кошмар била е цялата болка.
© Роси Кралева Todos los derechos reservados