Уплашена се будя от съня си
(дано да е било кошмар) -
до мен не беше, да ме стоплиш със дъха си,
усещах страх, тъй зъл и стар.
Очи отварям, виждам те до мене,
въздъхвам облекчена, че си тук -
кошмар било е тежкото ми бреме,
спокойна те прегръщам пак без звук.
А ти си тъй прекрасен и унесен,
с усмивка на дете в съня.
Като повехнало листо наесен
от мен отрони се страха. ...