Събудих се тази сутрин с усмивка,
пресегнах се сънен и усетих милувка,
хмм, кой ли е това - почудих се аз,
защото легнах си сам и тогаз
отворих очи, видях те обляна в светлина,
замаян от красотата ти, като утринна роса...
Да задавам въпроси нямаше смисъл,
но от този ден си във всяка моя мисъл,
без думи разбрах, че ти си за мен,
че ти ще си момичето, осмислящо моя ден,
за миг всичко мина пред мен като филмова лента,
разходките, целувките и всичко беше за момента...
Ти се надвеси над мен, целуна ме нежно,
тогава се почувствах жив, леко небрежно,
плъзна ръка по моето тяло,
докъде ще се стигне - то се видяло,
но беше чувствено, любов, а не секс,
и естествено след това по бира на екс...
Хехе, няма да забравя този ден с теб,
няма го около сърцето ми този лед,
ти ми помогна да разбера
какво е това - какво е любовта,
затова ще съм ти благодарен,
чувствам се жив, а не покварен...
Но случи се нещо изведнъж,
ти изчезна и изля се дъжд,
след това почувствах аз сълзи,
стичаха се те от моите очи,
било е сън, фантазия... кошмар,
картина размазана... или божи дар?...
Затворих очи и през ума ми мина една мисъл...
"Да обичаш може да е най-якото чувство,
но да накараш някой да те обича - това е изкуство..."
© Васил Енев Todos los derechos reservados