Чичо Коста вика от небето
с леко изкривени зъби -
дайте, моля, на момчето
седалка да не му ръби.
Качи се на седалката детето
и така широко се ухили,
че на чича падна му ченето,
май че даже се изгуби.
Полетяха двамца с летящи столове
към първата планета,
а там сред вълни от слонове
ги пресрещна леля Първолета.
Где ходите по космическите ширини
ги попита някак гневно тя -
тук на тези дължини
липсват всякакви цветя.
Те случайно носеха си семена,
но не знаеха какви,
тук в тази долина
май израстнаха сърми...
Леля Първолета се успокои,
явно доста гладна е била
и да вземе да им подари
слонски бонбони на кила.
Тогаз преядоха нашите герои -
чича Коста и момчето
и през облачни порои
върнаха се от небето....
© Кух Пън Todos los derechos reservados