ria (Гергана Иванова)
284 3180
8 ago 2006, 16:43

Космополитният град 

  Poesía
903 0 6
Космополитният град е задръстен,
болен от култа към своя прогрес...
Кашля, удушен от живия пръстен,
чиято сплав е излята от стрес...
Всеки е болен от нещо различно:
завист, амбиции, лудост и страх,
със заболяване вече хронично -
щом му се плаче - го удря на смях...
Въздух не стига, но има билбордове,
дето очите ти ще избодат.
С тях зарибяват ни шепата лордове,
пратени с мисия - да ни крадат...
Хора изнервени, злобни, нахални,
като в матрица създава града...
С вестници жълти и клюки скандални
хранят ги, да им залъжат глада...
Просещи босяци в кофите ровят...
Живият тумор расте ли, расте...
"Нищо подобно! В града ни е пролет!"-
тръбят отвсякъде важни мъже.
Космополитният град е перфектен...
С пъстри витрини и с пресен асфалт...
Но ако трябва да бъда директна -
щях да им кажа с един дълъг залп...
-Леличко, леличко! - някой ме дръпна...
-Виж! Светофарът е още червен!
Детският вик от съня ме изтръгна
и се усмихнах на сивия ден...

© Гергана Иванова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Такива са ни за съжаление "придобивките" от цивилизацията, Риа. Поздрав!
  • Браво! Браво! Браво! Гениален стих! Напълни ми душата!
  • Браво,Риа,с удоволствие те чета!
    Поздрави!
  • Невероятно силен и искрен стих, Гери!!!
  • Много силно казано!!! Много истина има в стиха ти!!!
    Поздрави, Гери!!!
  • Поздравления! Силен, стилен и пипнат стих! А какво мисля за посланието му ще илюстрирам с цитат от стихотворението ми "Стига";
    "Читателю, прости ми, ще ругая,
    ще лея злоба ядно, без задръжки.
    То не, че ще помогне! Все е тая,
    ала поне от гневните попръжки
    ще ми олекне малко на душата!
    Че пасмина дебили управляват
    страната ни..."
Propuestas
: ??:??