28 feb 2017, 22:13

Котак 

  Poesía » De humor, Otra
676 0 0

      Нощ – точно в полунощ.
      Луна – нова е дошла.
      Две очи се отразяват.
      Бездомният котак пак 
      ловува в този мрак.

 

      Тих е и прецизен.
      дебне малкото мишле.
      Бърза да го изяде.

      Стойката ловна е заел.
      Всеки мускул в готовност е привел.
      Скок и за миг спомина се мишлето.


      И котакът после се облиза .
      и без угризения към своя дом се той изниза.
      Доволен се изтегна и не след дълго мъркайки
      захърка.

      И сякаш всичко вървеше тъй добре – докато огромен плъх                      

      при него не дойде.


     Беше грозен и свиреп с очи кръвнишки и зъби на мамут.

     Без колебание приближи се до котака и го захапа за опашката космата.
    Нашият ловец велик хукна нахапан и пребит от едно мишле голямо.

    И до днес белег от плъха му остана.
    Сега е на диета и не похапва малките мишлета.


     
            

© Луциян Кацев Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??