Маслината (Нова)
6 59
28 dic 2008, 17:34

"Ковачът" 

  Poesía » Otra
1035 0 2

 

 

Мисля за теб непрестанно, Ковачо на рицарски доспехи... с "обич и омерзение".

 

 

 

Размахваш тежък чук, ритмично,

ковеш желязо, взето от жарта.

Негодуваш! Случвало се... нищо.

Острие, доспехи... тишина.

 

 

Защо посягаш към огнището,

щом радост нямаш от труда!

И как в душата да е истинско,

посипал си се с пепелта!

 

................ (следва)

© Нова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря за оказаната чест, Влюбено момче. Ти за моите гневове не се кахъри. Ще ми мине. Отдай се на обичта си!
  • Тъжен стих,а виждам и малко гняв!
    Харе са ми как си го написала!
    Но дали и ковача не е нещастен?

    Ковачът, чука си размахва,
    кове доспехи със любов,
    но в сърцето болка го притяга –
    не ще да наранява никой,
    но трябва той да е суров!

    Поздрав, Гневна Маслино!
Propuestas
: ??:??