Аз всеки ден римувам, все в слова,
един от вас – най-доблестен не рече:
— "Кому, за бога нужно е това,
защо не спиш, поете, всяка вечер?
Ти нямаш ли си грижи, за пари?
Отде от теб за тъпи рими време?
Не те вълнува мъничко дори,
дали Айшето Мустафа ще вземе?
Ти нямаш ли си работа? Кажи!
Та гордата осанка да прегърби.
Или продаваш шарени лъжи,
или оплакваш мѝровите скърби..." ...