Дали си толкова невинна, както казват,

дали стопяваш ледовете в нашите души

или това, което ми разказват,

е празен звън за моите уши.

Не си ли Ти онази същата - „добрата”,

която с лекота разделя брат от брата,

онази, дето без да трепне приятелите прави врагове

и дето със злокобно задоволство на хората копае гробове.

Любов ли се зовеш или омраза,

какво е твойто име днес - а утре?

Знам, ти си болестна зараза,

разяждаш умовете ни отвътре.

Когато си наоколо, цъфтяло всичко

в най-нежни, чисти цветове

и леели се чудни трели,

така било от векове.

Не вярвам аз, брътвежи празни,

бълнуване на трескави уста

на завладените от тебе разни

объркани и впримчени сърца.

Презирам твоята измамна външност,

неистинското ти лице, лъжлива красота.

Аз виждам истинската твоя същност,

прикрила се зад сребърна мъгла.