Аз отдавна съм тук и отдавна ме няма -
капка дъжд от капчук или тайна голяма.
Нямам име и дом, но си имам пътека
и вървя мълчешком, като въздуха лека.
Преминават през мен чувства, погледи, мисли.
Всеки миг, всеки ден като цвят се разлиствам.
И светът се променя, става светъл и чист,
и се раждат поеми върху белия лист.
Аз рисувам в душите слънца и планети,
та когато заспите, съня ви да свети.
Аз съм всичко и нищо – ярък лъч и мъгла.
Не ме питай коя съм и защо съм дошла!