Коя съм аз...
Когато съм до теб ме няма
и вечно друга съм, не знам коя,
и все забулена в измама
надежда търся аз да се спася.
Във погледа ти вглеждам се с уплаха,
коя ли там оглежда се сега?
Как аз да разбера в коя от всички
ти влюби се внезапно ей така?
Ту луда съм, ту тиха и смирена
и радостна, но пълна със тъга.
Коя от всички крие се във мене -
дете във тяло на жена.
Да търся отговор аз никога не спирам
и лутам се и ничия, и все сама
понякога безмълвна аз умирам
и с писък раждам се от пепелта.
Коя съм аз не спирам да се питам
и по пътища далечни все се скитам.
© Десислава Симеонова Todos los derechos reservados