Не ме питай коя съм сега.
Такава съм, каквато не ме познаваш.
Такава съм, каквато с теб не съм била.
Такава съм и нищо не означавам.
Не искай да ти се описвам.
Не гледам вече във огледала.
И за себе си не мисля.
Тъй бегло помня коя съм била…
Бях себе си, когато те поглеждах,
и още по себе си, като ме гледаше ти.
И нямах нужда от бъдеще и надежди.
Събирах всичко мое ценно в твоите очи.
Остана само силует
на отражението ми в очите ти.
Не ме питай коя съм без теб.
Помни, че с теб бях най-обичаната.
23.12.2012г.
гр. Сопот
© Събина Брайчева Todos los derechos reservados
То е едновременно толкова просто, колкото и сложно. Толкова обикновено, но в същото време толкова чувствено.