Няма да се крия,
пред вас ще се напия.
Извадих си туршия,
налях си и ракия.
Усетих, че в магия
след чашката, се крия.
Опитах да завия
от свойта простотия.
Поисках да се сбия,
макар не съм от тия.
Тежах като ютия,
не можех да се свия...
Приличах на мастия.
Започнах да се мия,
но тази мръсотия
не можех да я скрия.
За вас не съм светия,
не съм за мен самия,
но искам да завия
от тази бъркотия.
До край ще се разбия,
но цялата стихия
във мен - ще я развия.
Шишето ще премия
и.... " Черен влак се композира...."
© Валентин Йорданов Todos los derechos reservados