Срещнах пътьом Крадец на сърца -
не разбрах как така го подминах.
В две големи очи-езерца
се огледа небесното синьо.
В две ръце се усмихна дъга,
от дъждовни капчуци изгряла.
Сякаш някак така, на шега,
се разбърза и зимата бяла.
Сторих крачка напред и замрях,
не разбрах как изгубих сърцето си.
Пламна обич, подобно заря -
неусетно бе станало светло…
Беше само… Крадец на сърца.
Продължих на лицето с усмивка.
Шах и мат с безсловесния цар!
А оказа се, че съм щастливка.
© Елия Todos los derechos reservados