КРАДЕЦЪТ НА ОРЕХИ
... тътри дрипави бурнуси облакът връз дол и рът,
орехи край пътя бруси циганче със дълъг прът,
гладно – кончето му скубе туфи жлътнала трева,
мракът мъкне тежък губер през корията едва –
над реката с бели мренки сетно слънчице пълзи,
хвърлят все по-дълги сенки, капят белите брези,
славей млъкна, бухна чухал, гарга въздуха раздра,
вятърът дудук продуха над смълчаната мера,
нийде светлинка в небето, просто в есенната нощ
брусих с циганчето клето орехи във звезден кош.