18 ene 2007, 15:19

Край 

  Poesía
840 0 4
 Край

Когато споменаваше тази дума,
кажи ми-не знаеше ли колко ме боли
сега вече те няма, а тя все още в главата ми звучи
Очите ми се реят в безкрая,
душата ми е нейде там накрая
и плаче тя и стене и вика ме при тебе.
Не ще се върнеш ти отново,
не ще те видя вече аз,
и любовта не ще позная,
"обичам те" не ще призная.
Късно е вече за всичко,
след всичките тези молби,
късно е казваш за всичко,
но защо все още боли.
Кое първо да направя,
мъката в сълзи ли да удавя
или просто да забравя,
как отне любовта ми прекрасна
и захвърли мен така нещастна,
стига няма аз да мисля,
нека друг ти покаже колко лесно е
да нараняваш, когато
някой те обича !!!

© Надежда Димитрова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??