27 oct 2009, 0:23

Край... 

  Poesía » De amor
539 1 4
Не! Не искам съжаление!
Така реших и тръгнах си
преди да завали дъждът в очите.
Преди луната да се скрие
и да засели се във мене мракът.
На воля пуснах мислите
и те застанаха зад свободата.
Не можеш някого да имаш,
ако в окови е душата му.
..............................................
Дано щастлив е някой ден...
Аз продължавам. Ами... това от мен.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мариана Вълкова Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??