17 dic 2016, 16:26

Край 

  Poesía » De amor
233 1 2

Самотна празна стая.
Пак тези четири стени.

Кога загубих те гадая,

вече няма влюбени очи.

А помня още...целувките, ръцете,

жаждата да бъдеш с мен.

Любовта я няма вече,

страстта изчезна тя съвсем.

И само тези четири стени

пазят спомена за хубавите дни

кога в очите нямаше сълзи

кога имахме си нашите мечти.

Изживях приказка вълшебна,

но не знаех, че ще има край.

Някак станах просто непотребна.

Объркала съм ада с рай.

© Айрийн Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Много ми хареса, пишеш красиво, но всичко изживяно и пренесено в творчеството е красиво! Поздрави и помни, че може би се е отворило място за някой нов, стойностен човек!
  • Понякога се случва, но ти продължавай напред! Харесах!
Propuestas
: ??:??