И спомням си, за мене беше всичко,
и огъня, водата и смърта.
За мен бе и небето и земята
без теб потъвах в нищета.
Но спомена изчезва, избледнява,
изстива заедно със теб
и някогашната изкяща красота
остава във топящ се лед.
Така и не разбрах кога потъна в мрака,
затвори собственото си съзнание
и се скри зад токова размита маска,
да не мога аз дори да те позная. ...