Обич моя, невъзможна,
цъфнала - като зора.
Искам пак да те прегърна.
И щастлив да си умра.
Искам пак да те целуна
като влюбен ученик,
някъде отвъд реката,
да се носи моят вик!
Та когато и тревата –
почне буйно да расте,
вятърът от планината,
жив гоблен да изплете. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse