По "Щурците"
Кълнем се никога да не те забравим!
О, не, не само две следи остави ти!
Веселина, Веселина, кой ще те люби сега?
И вървим след тебе тъжни сенки...
Ти не беше просто човек,
жива звезда в бяла лунна вечер беше ти.
Докато някой препрочита Тютчев,
и пита Жулиета пак защо го мами,
дали Хамлет все още жив е,
вкусът на времето прескъпо ти плати...
Месец по небето още ходи, ...