Самотна вечер. Гларуси крещят.Самотни, бели чайките пригласят.В безбрежно ярко синьото небе,след облаците леко се понасят!
Пъстрее залеза. Небето ослепя.Луната стария си път намира.Слънцето си тръгва за дома-(девица в манастира се прибира)!
Край пясъчната фигура на плажаразмиват се в самотност две следи.А гларусите като вярна стража,изчакват да си тръгнем аз и ти!
След нас поемат своята посоканад пенестата, пухкава вълна!Лодкаря пълни мрежите със стокаи тихичко си тръгва за дома!