lips_of_angels (Ем)
164 5067
10 jun 2008, 9:10

Крайречни сенки 

  Poesía
845 0 30

Крайречни сенки

Минало. И бъдеще.

Сега е толкова далеч.

Светкавица и гръм.

И самота. Будуване.

Нощта се сгушва

на кълбо,

като тъгуващ мъж…

А тъмнината и дъжда

са само днес

и никога отново във едно.

И любовта им

ще е кратка,

като дните ни.

Секунда само…

После, струва ми се,

губят кръв.

Нуждаят се

от ласки и от вдишване.

Замръзнали

във спомени за лято.

С ръце, прегърнали

студени изгреви.

Усмивките им,

закъсняло ято,

рисуват птици

в нищото.

А цялото,

изгубено

сред писъци на вятър,

умряло е

след надписа живот.

Останки от Титаник,

след това театър,

целувки, сбогом,

обичам те до гроб.

Тъмнината и дъжда

са само днес

и никога отново във едно…

 

Но ти си като тях…

Не спираш

да се търсиш.

А аз съм тук.

Не съм дъжда.

Не съм дори и тъмнината.

Разпъват ме очите ти

на кръст.

Но аз съм тук.

Но аз съм днес.

И утре. Винаги

докосващ залез.

Крайречна сянка,

топла ръж…

© Ем Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??