Танцувам валс, из бални зали,
където всички се прекланят
на тези, дето са събрали
сърцата си, дом общ да бранят.

Танцувам и ме аплодират.
Оказах се вярната принцеса,
сред всички, дето принца е намирал.
Танцувам… Но не знам къде съм.

За валса кралски оглушах.
Танцувам вече наизуст.
И чудя се да помня ли, че бях
или да изгоря на кръст

всеки спомен, който ме съставя,
който изгражда моето преди.
Празна, на танца, ли да се оставя?
Или да помня. Да боли.

А исках. Исках да танцувам,
но боса, върху пясък и треви,
без да знаят дали съществувам
напудрени придворни и слуги.

А исках… Не принц, не граф.
В нейзнайна пещера да е роден
и да не стъпва по под корав,
а да прескача реките със мен.

Танцувам валс, из чужди зали,
простора как изгубих без да знам.
А вън, по бреговете опустяли,
един пещерняк танцува сам.

24.04.2019г.
гр. Сопот