Имам планове, Звяр, затова ти оставям бележка
да не тръгваш след мен. Този край е предречено тъжен.
Може би да си тръгна е подло и може би - грешка,
но поне ще е честно, а знаеш, не мога да лъжа.
Мое мило Чудовище, приказките не ме привличат -
да проспиш младините си, смятам, е доста глупаво.
Кой, кажи ми, с охота магарешка кожа облича,
или бърка за тумба джуджета казани със супа?
Кой спокойно приема капризите царски на някой
русоляв и суетен смелчага, покрит със пайети?
И защо (откъде-накъде!) се налага да чакам
в пуст дворец да ми бъде простено за скъсано цвете? ...