Красива

2 sept 2009, 14:10

Poesía » De amor

516 0 0

Не смяташ ли, че е красива любовта?

Едва когато някой я почерни,
едва тогава става свята тя.
Едва тогава ставаме ù верни.

А аз до теб не бях красива.
Косите ми не бяха златни платове.

Очите ми не бяха сини, a страхливи.

Уютно беше с теб, но с мене - не.

И после плач суетен

отнесе твоята ръка далече.

Почувства се до мен оплетен.

И не успя да дишаш вече.

Знам, трудно е за друг да дишаш
и въздухът около тебe става мъртъв,

щом ти отказваш да го дишаш,

щом ти от мене се отказваш първи.

Отказвай се от мен веднага!
И връщай въздуха обратно.

Не дишай. Нека ти пристяга!

Сега наистина ли съм красива...?

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.