28 sept 2022, 10:45

Красива и тъжна 

  Poesía » Del paisaje, Otra
340 4 8
Есента ме повлече по своите пъстри пътеки.
Вятър палав, неуморно заигра се с листата,
съблече дърветата, отне им цветните дрехи,
в жълто и охра обагри тревите в полята.
Изпратих ятата. С тъга им помахах за сбогом.
Попих жадно с устни зрелият плод на смокиня.
От небето най- синята част си прибрах за да мога,
лято да топли сърцето ми, когато настъпи зима.
От есента си събрах купища пожълтели листа,
наредих ги във кръг, тази есенни слънчогледи.
Изгряха за мен милион светещи, жълти слънца,
с усмивка ми върнаха морето и лятното време. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??